ТЕКСТ

Все по пътища да скитам, вече ми омръзна,
там от дето рано тръгнах, няма да се върна.(x2)
Много време преживявах тежката раздяла,
всичко мило да оставиш майка побеляла.(x2)

Някога с чаша сядам, душа да отмарям,
виното само ме кара мъка да забравя.(x2)
Хей, животе мой повярвай, всичко ти обичам
и в Ада да ме пратиш, в любов се заричай.(x2)

С първо либе се сбогувах, как ще го забравя,
вярно всичко отминава, но тъга остава.(x2)
Хей, животе мой повярвай, времето ме учи,
да обичам и да страдам, да не се предавам.(x2)