ТЕКСТ

Ти, връщаш се пак при мен сега,
уморен от суетата на света,
но не знаеш дори как без тебе живях,
колко в(ъв) нощите аз те чаках.
Ти, молиш ме пак да ти простя
втори шанс аз ти дам в(ъв) любовта,
но не знаеш за теб как живях,
как копнях, как зад прозореца тихо плаках.

Нямам сърце да ти простя
мойто море е моята душа.
Нямам сърце да ти простя
раната в мен е спомен от сълза.

Ти, мойто сърце на две разби,
но към теб нещо ме тегли и боли.
В пустиня живях, но към тебе вървях
вярна на любовта аз останах. (x2)

Мъртво море в мен е душата.
Питам аз се как да простя.
Но в(ъв) нощта пада звездата и
между нас възкръсна любовта.