ТЕКСТ

Малка мома Димитрийка, мома варналийка,
сутрин рано е станала, двори е измела.
Към морето е тръгнала, либе да посрещне,
че с рибари е отишъл риба да си лови.

Като море наближила, мъгла е паднала,
на Таляна тя завари стар рибар да плаче.
И ги молих, и им думах, мъгла е голяма,
не ходете, останете, празник е Никулден.

Малка мома Димитрийка, мома варналийка,
ни продума, ни заплака, най си песен запя.
Чуй ме ти Свети Никола, днес на теб се моля,
дано чуе моето любе, на бряг да излезе.

Пее мома и не спира, море си оглася,
бели чайки покрай нея спрели да я чуят.
Към морето полетели, либе да и търсят,
песента и да се чуе, чак насред морето.

Чули всичките рибари, чуло нейно либе,
за тревата се хванали, към брега тръгнали.
Хвала теб Свети Никола, дето ни закриляш,
да е свято твоето име, песни да ти пеем.

Всички са на бряг излезли, с нейно първо либе,
кръшно хоро заиграли, песен са запяли.
Хвала теб Свети Никола, на теб малка моме
и за твоето име свято, песни да се пеят.