ТЕКСТ

Без тебе осъмвам, нощем аз не спя.
Колко е жестока моята съдба.
Как ли да повярвам вече в любовта?!
Аз без тебе вечно съм сама!

Пр.Огън в камината си мили запали-
с моите писма и снимки ти.
Пламъкът горещ е-
мен ще ме гори,
всичко ще превърна в сълзи!

Замина далече с друга жена.
Аз тук плача с болка и тъга.
Щастлив ли си с нея-знам, че е така-
толкова нещастна съм сега!

Ще дойде ли време пак да си до мен,
вечно ще те чакам-вечно нощ и ден.
Щом веднъж си тръгне, казват, любовта-
никога не връща се сама!