ТЕКСТ

До кога тоя ден отмина ти,
аз седях и гледах твоите очи,
те ме гледаха отчаяно и нежно.
Жал, за една изгубена любов!

Ела, ела и донеси ми,
вяра и обич, и обич в любовта!
Ела, ела и донеси ми,
вяра и нежност, и нежност в любовта.

И се спряхме пак, загледани един в друг.
И устата сякаш шепнеха: “Обичам те!” .
И протегна пак ръце към мен, и аз към теб.
И споменът, превърна се в истина.

Ела, ела и донеси ми,
вяра и обич, и обич в любовта!
Ела, ела и донеси ми,
вяра и нежност, и нежност в любовта.

Сбогом иде, сбогом скъпи, обичам те!
Този пламък остава вечно,
да гори в мен.
Аз не мога да докосвам пак косите ти
аз не мога да казвам пак с нежност “Обичам те!”

Ела, ела и донеси ми,
вяра и обич, и обич в любовта!
Ела, ела и донеси ми,
вяра и нежност, и нежност в любовта.
Ела, ела и донеси ми,
вяра и обич, и обич в любовта!
Ела, ела и донеси ми,
вяра и нежност, и нежност в любовта.