ТЕКСТ

Малка мома налива,
в бели менци сребърни.
Във вода се оглежда,
тихо си думи нарежда. (x2)

Я кажи ми кажи, водице,
водице бистра, студена:
“Толкоз ли съм хубава,
хубава още гиздава?” (x2)

Докато си думи издума,
аляно конче изцвили.
А на конче млад момък
той си на мома продума: (x2)

“Не питай моме водица,
аз ще ти моме да кажа.
Твойта хубост неземна,
на сърце ми е легнала.” (x2)