ТЕКСТ

Денят отново свършва и идва вечерта,
и тъжна, уморена се връщам у дома.
И зная теб те няма, а има самота,
и всички къщи светят, а тъмна е една.

На прага ме посреща спомена за теб
и няма за душата утеха, нито лек.
В мрака ме изгарят две любещи очи,
на спомена се моля, върни ми го, върни.

Запалвам всички лампи и втурвам се за жар,
във всички празни стаи те търся помъдрял.
Никъде те няма, а има самота
и пълен е домът ми със страшна тишина.

Денят отново свършва, дошла е вечерта
и тъжна, уморена седя си у дома.
И зная теб те няма, а има самота,
и всички къщи светят, а тъмна е една.