ТЕКСТ

Да не би да ти е златен?

Всички искат да те имат!

Леко, леко със презрамката, искаш да е паднала,
искаш и нататъка да си замълча.
Нещо, нещо ти е станало, но и мен е хванало,
малко съм далеч сега от света вода!

Да не би да ти е златен… на ръката Ролекса?
Всички искат да те имат! На какво дължа честта?
Че си толкова специален, да не съм пропуснала?
Какво ти има толкова, я да те целуна пак!

Трудна съм на даване, знам това вбесява те,
или пък възбуждате, ако чуеш “Не”?
Минал си навсякъде, някъде с повтаряне,
може би намери ме или не съвсем?

Да не би да ти е златен… на ръката Ролекса?
Всички искат да те имат! На какво дължа честта?
Че си толкова специален, да не съм пропуснала?
Какво ти има толкова, я да те целуна пак!