ТЕКСТ

Казват, че бъдещето принадлежи, на тези които вярват в красотата на мечтите си, но дали тази красота е приказката за която мечтаем?
Дали тази мечта не е онази отровна стрела
от която всички сме се пазели?
Понякога не знаем за какво мечтаем,
сбъднатите мечти могат да носят и болка, а заболи ли, вече е късно.

Как сълзи след теб събирам, щом сама до теб заспивам
болката пречупи в мене гордостта.
И пак не спя, и пак умирам, и себе си след теб събирам,
с любов убихме любовта.

Припев:
Молех се любов да не изпитам, болката й пак да не опитам,
казваше недей, че Бог ни чува сбъдва и не се шегува.
Любовта убих и го празнувам, казваше недей, но кой ти чува,
с болка научаваш да внимаваш, ти какво си пожелаваш.

И по-добре сърце разбито, но вместо празно в топка свито,
да те боли, но да се чувстваш жив и цял.
Една мечта звучи прекрасно, но сбъдната боли ужасно,
а заболи ли късно е.

Припев:

Молех се любов да не изпиташ, болката й пак да не опиташ,
казваше недей, че Бог ни чува сбъдва и не се шегува.
Любовта уби и я празнуваш, казах ти недей, но кой ти чува,
с болка научаваш да внимаваш, ти какво си пожелаваш.