ТЕКСТ

Беше отдавна, бяхме деца,
тя покори ме с чиста душа.(x2)

Беше волна, беше нежна, много добра.
Някак неволно тя ми дари любовта!

Припев:
Ридае в сърцето ми, гаснат очите,
ала я няма сега!
Тъй млада и свежа отне я съдбата
черната жена.
Вместо нея аз прегръщам
студени цветя.

Ридае в сърцето ми, гаснат очите,
ала я няма сега!
Вместо нея аз прегръщам
студени цветя.
Ридае в сърцето ми, гаснат очите,
ала я няма сега!

Как да живея без нея сега?
И тъжен се скитам по тази земя.(x2)

Няма обич, няма радост без нея сега,
вехнат цветята оставени там на пръстта.

Припев: