ТЕКСТ

Намислил Стоян да иде
в Стамбула града голяма.
Тежка кирия да кара.

Намислил Стоян да иде
в Стамбула града голяма.
Тежка кирия да кара,
кирия, жълта пшеница.
И си на Станка думаше:
“Станко льо, мари хубава!”

Ази на Стамбул отивам,
тебе та тука оставям.
Да ни са, Станко премениш
с най-новата си премяна.
Дано за вода не ходи
на Лазарово кладенче.
Нито за вода да ходиш
на Лазарово кладенче,
че ни е Лазар душманин,
канел се да те открадне,
че ни е Лазар душманин,
канел се да те открадне

Стоян си тръгна, отиде,
Станка се бързо премени.
Нарами менци на рамо
и си за вода отиде.
Там си я Лазар завари
и си на Станка думаше.

Станке ле, Лозенград чанко
хайде с мене да дойдеш.
У нас си Станко да идем
на мене булче да станеш.
Двама сме лика-прилика
на мене Станке прилягаш.