ТЕКСТ

Помниш ли в началото, казах ти
това сърце половин е станало - от обичане.
Всички хора - ти ми каза, са различни.
Ще ти докажа и на прага пак на Ада чувствам, че стоя!

Недей и ти, недей - не ме предавай, не!
Накарай ме да вярвам в теб!
Недей и ти, недей - с половин сърце,
ще те обичам, като с две!

Дава, дава, дава и накрая пак ме предава - любовта.
Не, недей и ти да правиш, като тях - няма да го понеса!

Помниш ли в началото, казах ти,
че щастие още не е срещало - моето сърце.
Ти ми каза: “Отпусни се, за последно довери ми се!
С мен ще видиш - друга истина има в любовта!”

Недей и ти, недей - не ме предавай, не!
Накарай ме да вярвам в теб!
Недей и ти, недей - с половин сърце,
ще те обичам, като с две!

Дава, дава, дава и накрая пак ме предава - любовта.
Не, недей и ти да правиш, като тях - няма да го понеса!