ТЕКСТ

“Влюбен съм до уши, робувам на две очи,
тя ума ми открадна, каква жена фатална.”

Ела при мен (кой от нас) точно ти (аз, аз, аз),
“дано да бъда аз късметлията”.
Харесвам те (кой от нас) точно теб (мен, мен, мен),
“тя мен избра си, хайде вървете си”.

Мъже, мъже, мъже колко наивни сте,
командвам ви наред като диригент (ами).
Следите всеки жест и всяка моя дума
и щом подам ви тон запявате в хор.

Раз, два и:

“Дано е права си, след тебе ще вървим,
но хванем ли те знай, на женското ти край (ами).
Наивни са жените щом им свалиш звездите
и после цял живот те гледат като Бог.
Така е знай!”

Не!

Командвам аз парада тук (но някой друг път)
и пак над вас ще властвам (но някой друг път).
На бас (на бас) ще съм отгоре аз, каква игра на любовта,
все някой иска да е над другия, каква игра на любовта.
Все някой иска да тропа с крак.

Каква игра на любовта, все някой иска да е над другия,
каква игра на любовта, все някой иска да тропа с крак.