ТЕКСТ

Какво чувам без да искам…
проклет женски слух.
Покрай мен сега обсъждат
любовният ти нюх.
Много червила изтрил си
с устните си ти,
моята усмивка скриваш с твоите лъжи.

Това е твърде грубо,
недей да се преструваш,
да казваш че съм луда,
не казвай че съм луда!

Това е твърде грубо,
а ти се забавляваш,
от тук и там минаваш,
защо при мен оставаш?

Дали да ти върна жеста,
питам се сега,
неверен мъж ли заслужава
най-вярната жена.
като луда се раздавах
в измислен рай,
стига вече, заявявам
и ти казвам край!

Това е твърде грубо,
недей да се преструваш,
да казваш че съм луда,
не казвай че съм луда!

Това е твърде грубо,
а ти се забавляваш,
от тук и там минаваш,
защо при мен оставаш?