ТЕКСТ

Ти беше лято, бях лято аз
и тихо ми прошепна: “Идваш ли у нас”?
Ти ме прегърна, като море лудо ме понесе без да зная накъде.
Навън стърчеше парче луна, нощта крещеше, а небето полудя
и прати 300 дъждовни дни, в които аз не мога да забравя кой си ти.
Магия ли направи… ти кажи?

Припев: (х2)
Не може моето сърце да мрази,
от всяка болка любов да пази.
И теб обичам, до смърт обичам
и с твоето име моето щастие наричам.

И уж случайно, в случаен ден целуна тайно
всяко тайно кътче в мен, било то беше тъгата спря
и все не ми се спеше и не стигаше нощта.
Магия ли направи… ти кажи?

Припев: (х2)
Не може моето сърце да мрази,
от всяка болка любов да пази.
И теб обичам, до смърт обичам
и с твоето име моето щастие наричам.

Магия ли направи… ти кажи?

Припев: (х2)
Не може моето сърце да мрази,
от всяка болка любов да пази.
И теб обичам, до смърт обичам
и с твоето име моето щастие наричам.