ТЕКСТ

Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне забля-
цяло му стадо разбля.
Тодор на агне продума,
агънце, байно, рогато,
защо ми жално заблея -
та ми стадото разблея.
Дал не ти трева зелена,
или ти зобта не стига-
агънце жално продума,
байно льо бачо, Тодоре,
къде е моята майчица.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато-
таз сутрин рано в неделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха-
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодоре,
когато Тунджа придойде,
синджир мостове събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходеше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото приведе.
Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата,
рогата ша й позлатиш,
краката ша й посребриш,
защо я, байно, продаде,
на тези върли касапи.
Тодор се жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като с кавала свиреше,
сълзи му кавал обливат.