ТЕКСТ

1.Златна есен иде, плачат българи.
Заради Илинден, зарад тез деди.
Че в люти рани паднал, загинал.
Македонски юнак Даме Войвода.
Че в люти рани паднал, загинал.
Македонски юнак Даме Войвода.

2.Старата му майка, до гроб му стои.
Тежки сълзи рони и клетви реди.
Отвори се земьо мене прибери.
Едничко ми чедо назаде върни.
Отвори се земьо мене прибери.
Едничко ми чедо назаде върни.

3.Над гробове гарван - грозен заграчи.
И на клета майка думи заръча.
Обърни се майко, сълзи избърши.
И със сила мъжка гордо изправи.
Обърни се майко, сълзи избърши.
И със сила мъжка гордо изправи.

4.Твоят син едничък в земята лежи.
Но туй що направи балкана помни.
Той умря загина с думи на уста.
“Верен ще остана на България”.
Той умря загина с думи на уста.
“Верен ще остана на България”.