ТЕКСТ

Дрехи в целият ти хол,
чаши счупени на сол,
по гърба ти моя лак,
искаш ли ги пак?
С добрата легна си,
а след това не звънна,
сега ще видиш стената ми тъмна.
Звъниш ли, загориш ли,
сам си го постигна.
Пука ми, изгаряй,
няма да ти вдигна.
Казва ли го, че без болка нямало любов,
я вземи го, да боли, бъди готов.

И чашите ти празни от мъка да броиш,
че от друг ме губиш, да се боиш.
От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
и твоя бях, не цениш, звъниш ми - гледай, ти си бивш.
И пред вратата ми като кученце да спиш,
и пръстите от гризене да си строшиш.
Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш.

Много късно някак си,
умори се целия.
Да ти викна ли такси,
от Анелия.
За този, д’ет си мислише,
че ще ме мачка - но майка ми,
не е родила глупачка.
Сърцето, чистото ми,
влезна и го пръсна.
Сега добре ли влизам ти,
със фраза мръсна?
Казва ли го, че без болка нямало любов,
я вземи го, да боли, бъди готов.

И чашите ти празни от мъка да броиш,
че от друг ме губиш, да се боиш.
От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
и твоя бях, не цениш, звъниш ми - гледай, ти си бивш.
И пред вратата ми като кученце да спиш,
и пръстите от гризене да си строшиш.
Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш.