ТЕКСТ

На сърцето ми змия лежи
и с отрова черна ме гори,
вехна, съхна без душа,
че мойто либе с друга е сега…

Чужда клетва ли ни раздели,
та погреба нашите мечти…
Чест и младост му дарих -
радост и болка с него аз делих.

Черна мъка - орисия
в сърце ми тежи…
Черна магия като стихия
дави душата ми в сълзи.

Как змията в моето сърце
да убия с двете си ръце?!
Да си върна либе аз,
че да изгрее слънце и за нас.

Ех, проклета да е таз съдба…
Чужди грях ли плащам на света
с тежък накит от сълзи…
Има ли Бог да чуе и прости?