ТЕКСТ

Поредна нощ за тебе плача
говоря си сама със здрача.
Отново питам и луната
къде се скиташ по земята?

Поредна нощ без теб осъмвам,
без дъх към теб в съня си тръгвам -
с надеждата, че ще се върнеш
и пак с любов ще ме прегърнеш.

Пр: Сълзи нечакани валят в душата ми,
в реки от болка се превръщат.
Сълзи нечакани, по теб изплакани
с море от мъка ме обгръщат.

Нощта на пръсти се сбогува
и златен изгрев ме целува.
Душата ми ранена птица
сълзите сбира в огърлица.

Не искам аз да те загубя,
в друг не искам да се влюбя.
С целувка в мен изпий сълзите,
изтрий на мъката следите.