ТЕКСТ

Отвън “не безпокойте” сложи ли?
Да стане вече мръсно, може ли?
Какво излиза от устата й?
Каквото си помисли 100 пъти!
Ела да я поправиш, грешна е!
Kaквото пожелае - нейно е!
Съгласна ли е с теб на масата?
С какво ще и напълниш чашата?

Виж - по пода се търкалят копчета!
Към тавана сочат всички токчета!
Знам, къде ще си забие ноктите!
И няма да ѝ мърдаш повече!

Дълбоко си забиваш погледа!
Харесва й да влиза толкова!
И бавно спира всяко дишане.
Опитай да й следваш ритъма!
Докрай ще ти затегне възела!
Ела да й запълниш пъзела!
И в нея разширявай граници!
И само ако спреш - проклет да си!