ТЕКСТ

Късно е, да върнем времето назад.
В нощта, в нощта, звездите да откраднем пак.
А вятъра, косите наши да сплете.
Жарта, жарта, да стопли устните в студа.
Но само ти си в сърцето мое и то говори с твоя глас:
“Прости ми мила, прости ми мила, върни ти любовта в нас!”

Припев:
Обичам аз теб, ти си моя съдба,
но не мога да простя, че искаш моята душа.
Ти искаш от мен да съм птица без криле
и да пазя любовта в клетката на ревността.

Тихо е, дочувам шепот на цветя.
Без теб, без теб, денят е тъжна самота.
Тъжно е, пред пътища безброй стоя
в един от тях изгубих своята мечта.
Но само ти си в сърцето мое и то говори с твоя глас:
“Прости ми мила, прости ми мила, върни ти любовта в нас!”

Припев: (х2)
Обичам аз теб, ти си моя съдба,
но не мога да простя, че искаш моята душа.
Ти искаш от мен да съм птица без криле
и да пазя любовта в клетката на ревността.

Но само ти си в сърцето мое и то говори с твоя глас:
“Прости ми мила, прости ми мила, върни ти любовта в нас!”