ТЕКСТ

Събудих се от мисълта за теб с усмивка върху устните.
С мисълта за нещо хубаво облякох се в(ъв) бяло аз.
Красиво разпилях косите си, такава ме харесваш ти.
С каква любов примирах се за теб, а ти отново не дойде.

Припев:
Ти не ме обичаш вече, ти не ме целуваш вече.
Ти забрави мен и любовта ми.
Стига думи премълчани и целувки премълчани,
няма място за още рани.

Гримът се стича по лицето ми на тънки ивици сълзи.
И разпиляват се отрязани коси, усмивки и мечти.

Припев:

И всичко бяло става черно,
в стаята нахлува страх.
Живях с илюзия за щастие,
но тя не топли вече, не.

Припев: