Емилия
Седнах Да Вечерям
ТЕКСТ
Седнах да вечерям със мойта свекърва.
Както вечеряхме врата са похлопа.
Вкъщи влязнаха мойте девет братя.
Три дни са вървели, три дни и три нощи,
за да дойдат мамо, меня да си видят
на далечно село, между чужди хора.
Виждате ли братя, това сухо дърво
черно, почерняло.. И аз тъй чернея.
За баща и братя, и за мила майка.