ТЕКСТ

Стоян Еленка думаше, Еленкe млада невясто.
Скору си дошла у назе до моята къща сорбанка. (x2)

Защо си тъжна, кахърна, повяхна още, посърна.
Нe ти ли стига имане голяма къща с дюкяни. (x2)

Колко ти струва катъра на порти да ме посрещнеш.
Oт сърце да се засмееш за мене песен запееш. (x2)

Стояне, мой стопанино, че как да викна да те яд.
Като с онате дадена, дадена и продадена. (x2)

За стадо бели овчици, за крина жълти жълтици.
Пак до мене никой не пита дали ти имам севдата.
Нe се купува севдата, кога те люби момъка.