ТЕКСТ

Болен лежи млад Стоян, болен лежи ке умре,
над глава му младата невеста с мъжко дете на ръце.
Солзи рони, солзите и капът по Стояново лице.

Стоян ми се подразбуди, на Невена и вели:
“Ой Невено, ти млада невесто, що ми лади лицето?
Дали ситна роса подрусува или ситни дождове?”

А Невена му вели: “Ой Стояне, мой стопане,
нито ситна роса подросува, нито ситни дождове.
Мойте солзи по лице ти капат от вселански неправдини.

Снощи вечер край чешмата селани се сбирая,
сбор сборея кога ти ке умреш, детето да ни вземат.
Мене млада далеко отведат, за пари да продадат.”