ТЕКСТ

Ти не идвай любе, когато носиш ми тревоги и грижи,
в живота щедро богато, тежки гердани ми нижат.(x2)

Аз не мога любе да страдам, все за чужди болки и мъка,
не искам духом да падам, след всяка тежка раздяла.(x2)

Именно градушка ме брули, вятър и пек ме настига,
с рани от клюки и хули, лека-полека се вдига.(x2)

На душата ми е по-леко, чак ми иде пак да запея,
намерих своя пътека, с нови мечти ще живея.(x2)