ТЕКСТ

В полумрака сам стоиш.
Пак виновен си, нали?
Гледам в(ъв) очите ти
вината пак гори, гори.
Знам за прошка идваш ти,
пак на моята врата.
“Пак сгреших” -
ще кажеш ти -
“Скъпа, моля те прости.”

Ти роден за грешки си
и не ще се промениш.
Знам, че то твоя ген
грешник си така роден.
Луда ли съм аз не знам.
Много скъпо заплатих,
любовта да имам аз -
живота си съкратрих.

Бог е тъй несправедлив -
едни дарил е с доброта, а
на други той е дал
лошотия и печал.
Ти роден си да грешиш
и не ще се промениш.
Грешките са в твоя ген
точно аз попаднах в плен.

Ти роден за грешки си
и не ще се промениш.
Знам, че то твоя ген
грешник си така роден.
Луда ли съм аз не знам.
Много скъпо заплатих,
любовта да имам аз -
живота си съкратрих. (х3)