ТЕКСТ

Моето сърце на прицел винаги държиш
и денят ти има смисъл, ако ме раниш.
Любовта в какво превърна? Нямаш милост, не!
Зная, трябва да си тръгваш, тя очаква те.

Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
Света не свършва с тебе и моя край не е това.
Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!

Как се молеше да мисля, че си силния
и от тебе да завися, да се подчиня!
По душа съм дива котка и не ме е страх,
а от деветте живота, осем имам пак.

Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
Света не свършва с тебе и моя край не е това.
Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!

Знам, че за теб е удар, че не ме задържа.
Да, стреляй пак от упор, най-добър си в това!

Убиваш ме на място. След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта?
Като вятър ме отнесе и като него отшумя.
Света не свършва с тебе и моя край не е това.
Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!