ТЕКСТ

Замлъква твоята китара,
копнеж сърцето ми изгаря
от самота…
Тъгата струните разтапя,
затихват стъпките ти в мрака
във тишина…

Замлъкна твоята китара,
копнеж сърцето ми изгаря.
Тъгата струните разтапя,
затихват стъпките ти в мрака.

Бавно времето тъгата ще прогони
и викът ми като сянка ще те гони.
Ще пращам всяка нощ по ветровете,
сълзи за тебе като нежно цвете.

Защо, защо ме изостави?
Какво сгреших, какво направих?
Защо мълчиш…
И колко дни, и колко нощи
за тебе ще тъгувам още
защо, кажи…

Защо, защо ме изостави?
Какво сгреших, какво направих?
Тъгата струните разтапя,
затихват стъпките ти в мрака.