ТЕКСТ

Своята тъга ще разпръсна под дъжда.
Сълзите в листа ще разпръсне вятъра в нощта.
Оставам зад мен града, спокойно заспал,
в който някъде там някога със теб живях.

Тръгнал съм пак незнайно сам.
Но накъде вятъра ще ме отвее?
В град непознат отново той ще отнесе
моите мечти и моя живот.

Колко ли път ще извървя така не знам
Ще търся подслон някъде във времето там
Аз ще вярвам, пак ще вярвам. Аз отново ще живея.
Аз ще вярвам, пак ще вярвам. Аз отново ще обичам.

Тръгнал съм пак незнайно сам.
Но накъде вятъра ще ме отвее?
В град непознат отново той ще отнесе
моите мечти и моя живот.

Може би скитник ще умра,
но никога скитник по душа,
никога скитник по душа.

Може би скитник ще умра,
но никога скитник по душа,
никога скитник по душа.

Тръгнал съм пак незнайно сам.
Но накъде вятъра ще ме отвее?
В град непознат отново той ще отнесе
моите мечти и моя живот.

Може би скитник ще умра,
но никога скитник по душа,
никога скитник по душа.

Може би скитник ще умра,
но никога скитник по душа,
никога скитник по душа.