ТЕКСТ

В Москва в къща двуетажна
живяла в горест и тъга
вдовица млада, много снажна
с чудно хубави бедра.
Лука Мъдичев бил мъжага
и вадел трън като тояга.
С него той бодял жените,
от него бягали горките.

Дочула таз вдовица млада,
за него дала тя пари.
Каза на старата слугиня:
“При мене Лука ми доведи”!

Дошъл Лука и бил доволен
отново щял той да оре,
надървил своя трън огромен
и седнал в меко канапе./2
Ох! Хей - ей!

Сама бикините свали си
и сутиена си разпра.
След туй разтърси бели цици,
Лука в обятия прибра.
На сутринта видях три трупа:
вдовицата с корем разпран,
слугинята - с череп пръснат,
а пък Лукашка . без мъда.

Без мъда, без мъда, без мъда..

А ха - ха - ха, а ха - ха - ха, без мъда!