ТЕКСТ

Прибирам се на пръсти и в лъжи се кръстя
с часове се къпя и пак се чувствам мръсна
и Бог ми би печата, престъпно твоя
харесва ми вината, пиши я моя.

За него изневяра, за мене справедливост
нещастна като звяра, с тебе тъй щастлива
в ръцете грешни твоя в съня ми пак съм
ти верно ли ме питаш как съм?

[Припев:]
Като след земетресение
ей такова вътре в мене е
на лудост ми мирише къщата
как след тебе да съм същата.
Твоите целувки по врата
не мога да измия с вода
най-жестоката, безбожната
любовта ни, невъзможната.

И татуси да бяга с тебе допирите
по-малко да горяха, по-кратко да държаха,
но като татус точно и наще нощи
само с една се почна и искам още.

За нея изневяра, за мене справедливост
момчето и нещастно с мене е щастливо
в ръцете грешни твоя в съня ми пак съм
ти верно ли ме питаш как съм?

[Припев: x2]
Като след земетресение
ей такова вътре в мене е
на лудост ми мирише къщата
как след тебе да съм същата.
Твоите целувки по врата
не мога да измия с вода
най-жестоката, безбожната
любовта ни, невъзможната.