ТЕКСТ

Залезът гасне, “О сбогом светъл ден!”,
дълга и тъмна нощта лежи пред мен.
Влюбени птици в небето се прегръщат,
влюбени птици в гнездата се завръщат.
А като тях под нощтното небе,
душите горски се сбират две по две.

Припев:
Аз те обичам и ти ме обичаш,
но дълга нощ ни дели.
Твоята обич свети пред мене,
моето слънце си ти.

Бяла звезда над моят път светлее,
ала не може душата да огрее.
Плача за тебе в този мрак потаен,
плача за тебе по този път безкраен.
Плача за обич, за обич и постеля,
в тази нощ която ни разделя.

Припев:(x2)