ТЕКСТ

Димо из Хасково вървеше,
конче за грива държеше.
Че му е конче игриво,
игриво, конче, плакливо.

От дом му пътя идеше,
Бил видял Златка убава.
С две бели менци на рамо-
че се напилл-настрана.

Весела песен пееше,
бели си поли мяташе.
С жълти си чехли потропа,
бели си менци разхлопа. (х2)

Нали е конче игриво,
игриво, конче плакливо-
Право са конче изправи,
и си на Димо продума:

Димо, ле, мойто мамино,
Златка за булка да вземеш.
Златка за булка да вземеш,
Златка да ми е сопата.