ТЕКСТ

Пристигаш вечер слял се с мрака, самотна сянка в нощта,
а твоята жена те чака да си отидеш у дома. (х2)
Приемам, че си мой за кратко.Това на вярно е съдба.
Да бъдем заедно е сладко, но казваш сбогом сутринта.

Припев:
Не е любов…какво тогава изпитваме един към друг?
Каква ли лудост ни накара да стигнем аз и ти до тук?
Не е любов…това го зная!
Нали си обещахме с теб да няма чувства в нас до края и всеки да върви напред!

Какво ни свързва днес се питам щом няма бъдеще за нас…
Да те забравя се опитвам и търся истината аз.
В моя сън ти пак си с мен.
Сънувам твоите ръце, но зная, че ще дойде време да питам своето сърце.
Приемам, че си мой за кратко.Това на вярно е съдба.
Да бъдем заедно е сладко, но казваш сбогом сутринта.

Припев:
Не е любов…какво тогава изпитваме един към друг?
Каква ли лудост ни накара да стигнем аз и ти до тук?
Не е любов…това го зная!
Нали си обещахме с теб да няма чувства в нас до края и всеки да върви напред!

Припев: (х3)