ТЕКСТ

Надя:
Имаш ли представа как очаквах аз мига.
Да стоиш до мен, ти до мен в нощта.

Коста Марков:
Да усещам как любовта докосва бряг.
Като пясък фин, нежно син бряг.

Двамата:
И ръцете ни, сплетени, нека са крила.
Парещи, търсещи безкрая.

Припев:
Но всичко е измама, ти си само нежен стъклопис.
Рисунка на стъкло, стъклен свят сребрист.
Дали изобщо вярваш, не не вярваш в истински неща.
Не вярваш нито в мен, нито в любовта.

Коста Марков:
Тръгваш си от мене, без дори да си дошла.
Нито теб до мен, ти не си била.

Надя:
Как да разбереш, онзи тих за мен копнеж.
Да усетиш зов, за любов, любов.

Двамата:
И ръцете ни, сплетени, нека са крила.
Парещи, търсещи безкрая.

Припев: (x2)