ТЕКСТ

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше, /2/
с кавалан дума думаше:
“Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !”