ТЕКСТ

Ходила Яна, Яно ле, мари,
девет години с юнаци.
Девет години с юнаци, мари,
на юнаците войвода.

Че никой не я угади, мари,
че била Яна девойка.
Че я угади, угади, мари,
чичовото и търгавче.

Той си на Яна думаше, мари:
“Яно ле, моме хубава.”
Ша та обадя, обадя, мари,
на седемдесет юнака.

Яна на Димчо думаше, а бре:
“Димчо, ле момче хубаво”.
Кога се в село завърнем, а бре,
любе ще да те залюбя.