ТЕКСТ

Когато нещо си отива преди да е дошло,
когато глас шепти “не бива” и някак ти е зло.
Когато слънцето изгрява на залеза в часа
и чустваш сякаш нещо става, долавяш му гласа.

Припев:(x2)
Налей си, налей си две чаши тъга
и нежност в тях ти сложи, ти сложи.
И пий до забрава, и пий не мисли,
че нещо в душата тежи.

И между “бива” и “не бива”, между добро и зло,
усещаш нещо, че се скрива преди да е дошло.
Когато нещо си отива, светът пак става нов,
отпада туй що го не бива, здравей, здравей любов.

Припев:(x4)