ТЕКСТ

Отдолу идат сеймени, сеймени бюлюкбашии, леле,
хайдушка глава, мори носея.
Не било глава хайдушка, мори, най било глава юнашка.

Мало и голямо слезнало, главата да си познаят, леле,
главата на войводата.
Никой си глава не позна, леле,
най-подир иде бабичка.

Тя си главата познала, викнала та е заплакала, леле:
„Леле, Стояне, мил мамин, леле, Стояне, мил мамин, леле,
за туй ли та е майка хранила?”

Сеймени думат бабичка: „Аферим, бабо, машала, леле,
добър си юнак хранила!
Догде си Стоян хваниме, леле, девет балкана минахме,
аферим, бабо, машала, леле, добър си юнак хранила!”