ТЕКСТ

Скитам по безлюдните площади, измръзнала от хорски суети,
душата си зазидах в прегради, да скрия я от хули и лъжи.
Счупи се на хиляди парчета кристалното сърце на любовта,
отекнаха по прашната пътека следите ти изгубени в нощта.

Споменът душата ми гори, спомен от нечакани сълзи,
няма те и празен е света, празен е света без любовта.

Припев:
Любовта ни ти превърна в строшени стъкълца,
как обратно да я върна, къс по къс да събера?
Вземи каквото искаш, мойта песен и душа,
но не искай да живея даже миг без любовта.

Дъжд вали в душата ми ранена, гаси в сърцето въглен от любов,
крещи в мене болката стаена, не чуваш и не чуваш моя зов.
Глух си ти за нежните ми вопли, измамен от фалшива суета.
огнището без въглена не топли, без мъничка искра от любовта.

Споменът душата ми гори, спомен от нечакани сълзи,
няма те и празен е света, празен е света без любовта.

Припев: (х2)