ТЕКСТ

Не искам да е вечно лято без есенен дъжд,
боли ме от фалшиво злато, в усмивката на мъж.
Сърцето ми не е машина, часовникът спря,
защо ли чак сега разбирам, до тебе бях сама.

Скитници се раждаме, сянката си вграждаме
в една несбъдната любов.

Припев:
Ти ли, ти ли питаш, ти ли питаш,
защо ти е виновна душата ми свободна.(x2)
Опитай и за миг даже ти да ме хванеш,
опитай само сянка за теб ще остане.
Ти ли, ти ли питаш.

Не искам с теб кафе да пия, за мене забрави,
не искам пак да ме целуват лъжливи устни.
Денят е толкова чудесен и няма вина,
не искам аз света ти тесен, аз просто съм жена.

Скитници се раждаме, сянката си вграждаме
в една несбъдната любов.

Припев:(x3)