ТЕКСТ

Заблеяло ми агънце в Тодорови кошари,
като му агне заблея, цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума, агънце байно рогато,
защо ми жално заблея, та ми стадото разблея?

Агънце жално продума, байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица? Тодор на агне продума, агънце байно рогато.
Бях сутрин рано в Неделя дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха, Рогуша на тях продадох.

Агънце жално продума, помниш ли байно Тодоре,
когато Тунджа придойде, синджир мостове събори.
Моята майка Рогуша, тя ти стадото преведи,
помниш ли какво обеща, каква ти беше думата.
Рогата ша и позлатиш, краката ша и посребриш,
защо я, байно продаде, на тези върли касапи.