ТЕКСТ

Някак с теб сме раздвоени между обич и проблеми,
любовта ни тихо плаче, нищо ли за теб не значи.
Търсим чувства притаени, те са тъжни и студени,
а света край нас ни носи самота и куп въпроси.

Непростимо е за бога да живее този огън,
ти не можеш, аз не мога трябва ли да бъде все така?

Припев:
Спри ме, спри ме да не търся в друг любов,
спри ме, спри ме не вярвам, че късно е.
Спри ме, спри ме даже да е за последно,
в очите ти да погледна, знам, че някъде тя има ме.

След любов най-силно мразим с теб дали ще се опазим,
щом душите ни се скитат, болка от сълзи проливам.
Казват времето лекува, аз от него се страхувам,
а света край нас ни носи самота и куп въпроси.

Непростимо е за бога да живее този огън,
ти не можеш, аз не мога трябва ли да бъде все така?

Припев:(x2)