ТЕКСТ

Не брой за щастие, че си с мене, не ме познаваш!
На мене сякаш ми е вродено да наранявам!
С много съм била, един не съм могла да заобичам!
Уж, никога сама, а вечно ничия!

Ако можеш бягай, oстави ме, не познаваш моя случай.
Бягай, забрави ме, на любов не се научих.
Дори перфектния да ме научи, неможа!
Не вярвам ти да доживееш до това! /х2

За мъж не мога да се разплача, не се надявай!
От любовта ти ще се излаша, не я признавай!
И теб ще прелъстя, и теб ще нараня, и всеки следващ….
Уж, никога сама, а вечно ничия!

Ако можеш бягай, не познаваш моя случай.
Бягай, забрави ме, на любов не се научих.
Дори перфектния да ме научи, неможа!
Не вярвам ти да доживееш до това!

Ако можеш бягай… Бягай…
Дори перфектния не ме научи, неможа!
Не вярвам ти да доживееш до това! /х2

Бягай, остави ме не познаваш моя случай.
Бягай, забрави ме, на любов не се научих.
Дори перфектния да ме научи, неможа!
Не вярвам ти да доживееш до това!