ТЕКСТ

Имаш твоя вроден порок, с хубавите да си жесток!
Знаеш начини хиляди, да ме превърнеш ти, в едно кълбо от нерви!
Пак виновна изкарай ме, пак до сълзи докарай ме!
Сякаш броя на раните и заканите, любовта измерва?

Искам такъв да не си се раждал!
Искам поне да не си ме срещал!
Искам, но кажеш ли “идвай” и тръгвам с теб..
Искам и аз да те тровя нощем!
Искам, но жадна крещя и те моля за още..
Обичам те!

Винаги под езика ти, има скрити по две лъжи!
Тази дето ранява ме, е голямата, която с “О” започва!
Пак от ревност ме измъчи.. любовта ти, в това личи!
Свикнала съм и раните, и забраните да са от твоите устни!

Искам такъв да не си се раждал!
Искам поне да не си ме срещал!
Искам, но кажеш ли “идвай” и тръгвам с теб..
Искам и аз да те тровя нощем!
Искам, но жадна крещя и те моля за още..
Обичам те!