ТЕКСТ

Светът е пълен с много хора,
забравени дори от Бога.
Като деца осиротели,
като огнища изгорели.
Като куршуми смъртоносни,
винаги самотни.
Светът е пълен с много хора,
като орлите в небосклона.
Летят високо и се мятат между небето и земята,
като с присъди доживотни, винаги самотни.

Припев:
Винаги самотни, като птици ранени
са душите им бедни, непотребни.
Винаги самотни, като летоброене.
Без посока и време като тебе,
като тебе, като мене.

Светът е пълен с много хора,
оставени на произвола.
На произвола на съдбата
стоят сами и тихо чакат,
една усмивка да ги стопли, да не са самотни.

Припев:
Винаги самотни, като птици ранени
са душите им бедни, непотребни.
Винаги самотни, като летоброене.
Без посока и време като тебе,
като тебе, като мене.