ТЕКСТ

Минавам като Фидел Кастро през наше село,
по-красив от нейната и батето на цело.
Гледам важно, ‘апвам блажно
и мисля да се потопя във нежно важно.
Момиче, раснало със домашно мляко,
и с фустата на мама пак изглежда яко.
Женицата танцувала сама,
такава жена няма нийде по света.
Видях я във черешова градина,
на баща си носеше парче сланина.
Казах и, ще я возя в лимузина,
тръгна, сбогом, с майка си да взима.
На вратата ми поръси със вода,
такива крака няма нийде по света.
Казах и, че в мола ще я заведа,
каза ми, че още днес съм щял да изгоря.
Припев:
Влюбих се във селско момиче,
по-красиво и от цъфнало кокиче.
Влюбих се и направо заболя,
такива крака няма в софийска община.
Влюбих се във селско момиче,
тя иска с*кс, аз исках обичане.
Влюбих се и направо заболя,
такива крака няма в софийска община.
Дойде във София и полудя,
всичко се плаща и е скъпо във града.
За десет дена стана столичанка,
изтегли кредит с лична карта от голяма банка.
Облече се в “Долче и Габана”,
още първата вечер си тръгна със двама.
Сега живей на Витошка и алабим,
аз съм влюбен и не мо’им да спим.
Гледа важно като котката на Васа,
цял ден се разнася със старата С-класа.
Намери спонсор, имал комбинат,
щял да я разходи по целия безумен свят.
На Малдиви яла някаква храна,
върна се и корема порасна.
Нейния направо полудя,
заведея на село да си починат от града.
Припев:
Влюбих се във селско момиче,
по-красиво и от цъфнало кокиче.
Влюбих се и направо заболя,
такива крака няма в софийска община.
Влюбих се във селско момиче,
тя иска с*кс, аз исках обичане.
Влюбих се и направо заболя,
такива крака няма в софийска община.