ТЕКСТ

Родена си на българска земя,
немога с друга аз да те сравня,
пред тебе всеки се прекланя знам,
и спира възхитен като пред храм,
пред тебе всеки се прекланя знам,
и спира възхитен като пред храм,

Българска девойко я поспри,
с твойта хубост всички покори,
че кат тебе няма на света,
друга с толкоз земна красота.

Оглеждаш се в планински езера,
послещаш с трепет първата луна,
запееш ли с медния си глас
и птиците замлъкват в засхлас,
запееш ли с медния си глас
и птиците замлъкват в засхлас,

Българска девойко я поспри,
с твойта хубост всички покори,
че кат тебе няма на света,
друга с толкоз земна красота.